ЛюбовНикифорова (Любов Никифорова)
40 155
8 янв. 2019 г., 20:30

Нощи 

  Поэзия
816 2 7

Просмука се през ключалката

Влезе в голямата стая

Настани се в едно кресло

Зачака спокойно нощта

Беше прозрачна 

Гола

Не знаеше какво е да се срамува

Просто седеше и чакаше

Мъглата в стаята я насити

Онази мъгла от лъчите

Насити се от топлината им

Дишаше тежко

Все още седеше в креслото и чакаше

Нощта скоро щеше да долети

За да я обгърне да я обвие

В тази обвивка се чувстваше цяла

Изпълнена с блаженство

Обичаше нощта

Тя й носеше самоосъзнаване

Чувстваше се сякаш лети

Такава бе душата й

Разкриваше се само нощем

Само тогава тя бе с него

Той пишеше поезия

За нея 

А тя дори не се и опитваше

Беше щастлива 

Че нощта е дошла

И той заедно с нея 

На сутринта отново се просмука 

Пак през онази ключалка 

Сля се с деня

със светлината

И се изгуби

 

© Любов Никифорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??