30 окт. 2006 г., 14:01

Нощна фиеста

3.7K 0 16
Вчера дърветата бяха си същите -
с горди осанки, с разкошни прически...
Вятърът снощи издуха задръжките
със карнавални греховни фиести...

Туй ли през цялото лято са чакали?
И затова ли ушиха си рокли?
Днеска са голи и сякаш са плакали...
Тръгна си вятърът... Те са на котви...

Като разгонен звяр той изненада ги...
Грубо, вулгарно, без срам ги изчука...
Само въздишките им листопадени
няколко птици настръхнали чуха...

Вред по земята одежди съдирани
факти за гаврата нощна стаиха...
Клони щастливи, макар изнасилени
пъпки за новата пролет си свиха...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления!!!
  • Харесва ми да те чета точно заради стила ти на писане!
    Поздравления!
  • Гери, много е хубаво!!!
    Поздрави!!!
  • Поздрави и от мен!
    Красиво написано,макар и по малко различен начин!
  • Колко сте мили всички! Щастлива съм, че толкова умни хора контактуват с мен чрез моите откровения! Снощи имаше буря, а на сутринта, когато отивах на работа пред мен бе застлан оранжев килим от листа...Хем тъжно, хем красиво...Затова и реагираха сензорите ми. Констатирах факта, че нещо се е променило, но и нуждата, смисъла от този кръговрат...Повечето сте ме разбрали...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...