19 февр. 2007 г., 07:44

НОЩНА КАРТИНА

769 0 7

Пролет е. Щурците пеят.
Нощта забулва ни с мечти.
Сърце ранено - любовно стене,
и търси своите звезди.

Кучетата в страх от мрака,
очакват първите петли...
Във кръчмата - не ги дочакал,
пиян на масата си спи.

Изгасват лампа подир лампа,
в гнездата птиците - гнездят.
Жаби в блатото прокрякват,
след малко всички ще заспат.

Пролет е. Мълчи селото.
Сънува следващият ден.
Единствено шумят листата
от вятъровият рефрен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...