Пролет е. Щурците пеят.
Нощта забулва ни с мечти.
Сърце ранено - любовно стене,
и търси своите звезди.
Кучетата в страх от мрака,
очакват първите петли...
Във кръчмата - не ги дочакал,
пиян на масата си спи.
Изгасват лампа подир лампа,
в гнездата птиците - гнездят.
Жаби в блатото прокрякват,
след малко всички ще заспат.
Пролет е. Мълчи селото.
Сънува следващият ден.
Единствено шумят листата
от вятъровият рефрен!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
