Нощна приказка

15 апр. 2007 г., 12:19

Поэзия

990 0 3

Нощна приказка

Часовникът изтрака във фоайето -

полунощ е. Тик-так, тик-так...

Забива лудо в мен сърцето -

кръвта във вените пулсира пак.

Отнякъде се чува песен -

долитат думите с неистова тъга.

Вятър пее, луд и бесен -

песента на моята душа.

На ъгъла се спря виновно,

обърна се и ме погледна.

Оставяш мястото си пак свободно,

а аз не мога да те спра.

Не си отивай! Моля те, не тръгвай!

Но ти не чуваш моята молба.

По улицата тръгваш бавно -

това е твоята съдба.

На улицата някой изпищя!

И бяга бързо по алеята.

Фенерът пак не свети - токът спря.

Остават три часа до сутринта.

На разсъмване...

Няма и следа от теб.

Навънка всичко е във лед.

Снегът хрупти под моите крака -

избяга есента, дошла е зимата!

Кремена Кънчева Кънчева 19год.

15.12.2006г