Нощна приказка
Нощна приказка
Часовникът изтрака във фоайето -
полунощ е. Тик-так, тик-так...
Забива лудо в мен сърцето -
кръвта във вените пулсира пак.
Отнякъде се чува песен -
долитат думите с неистова тъга.
Вятър пее, луд и бесен -
песента на моята душа.
На ъгъла се спря виновно,
обърна се и ме погледна.
Оставяш мястото си пак свободно,
а аз не мога да те спра.
Не си отивай! Моля те, не тръгвай!
Но ти не чуваш моята молба.
По улицата тръгваш бавно -
това е твоята съдба.
На улицата някой изпищя!
И бяга бързо по алеята.
Фенерът пак не свети - токът спря.
Остават три часа до сутринта.
На разсъмване...
Няма и следа от теб.
Навънка всичко е във лед.
Снегът хрупти под моите крака -
избяга есента, дошла е зимата!
Кремена Кънчева Кънчева 19год.
15.12.2006г
© Д-р Кремена Кънчева All rights reserved.
