Нощна разходка
Вървим със теб по тясната пътека,
прегърнати, с походка лека,
ръката ми във твоята лежи
и нежни думи ми нашепваш ти.
Ти си мил и тъй чудесен,
с теб животът ми е като песен,
искам любовта да няма край,
обичам те безумно, знай.
Усмихва се луната от небето,
на сърцата ни е толкоз леко,
посипва звезден прах над нас
във този късен летен час.
Вървиме ний по тясната пътека,
ветрецът ни целува леко,
сърцата ни си пращат зов,
пълни със желание, любов.
Звездите вече побледняват,
а на нас не ни се спи,
нощта бе тъй измамно кратка
за влюбените хора, разбери.
Любовта е толкоз крехка,
докосне ли те - здраво я хвани,
пий със шепи от нектара сладък
и на любимия човек я подари.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ПЕНКА КАМБУРОВА Все права защищены
