Нощната постеля

Пръст при пръстта отива,

някой някъде във вечността заспива.

Безплътни мисли в пространството се реят,

черни гарвани тъжни песни пеят.

Луната изпраща с поглед блед небето,

при което

започва хоризонта с мъгла да се стеля

- мъртвешка е нощната постеля!

Заваля и капките в земятя попиват,

но нейните рани не прикриват.

Кръвта и дъжда се сливат

и очите посинели покриват.

Мълчанието в болка прераства и се дави,

но от мъки Тях не може да избави.

Безплътни мисли в пространството се реят,

а някъде Те се мъчат да изгреят.

Пръст при пръстта отива,

някой някъде във вечността заспива.