Sep 25, 2009, 8:49 AM

Нощната постеля

593 0 0

 

Нощната постеля


Пръст при пръстта отива,

някой някъде във вечността заспива.

Безплътни мисли в пространството се реят,

черни гарвани тъжни песни пеят.

Луната изпраща с поглед блед небето,

при което

започва хоризонта с мъгла да се стеля

- мъртвешка е нощната постеля!

Заваля и капките в земятя попиват,

но нейните рани не прикриват.

Кръвта и дъжда се сливат

и очите посинели покриват.

Мълчанието в болка прераства и се дави,

но от мъки Тях не може да избави.

Безплътни мисли в пространството се реят,

а някъде Те се мъчат да изгреят.

Пръст при пръстта отива,

някой някъде във вечността заспива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветослава Младенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....