Нощната постеля
Пръст при пръстта отива,
някой някъде във вечността заспива.
Безплътни мисли в пространството се реят,
черни гарвани тъжни песни пеят.
Луната изпраща с поглед блед небето,
при което
започва хоризонта с мъгла да се стеля
- мъртвешка е нощната постеля!
Заваля и капките в земятя попиват,
но нейните рани не прикриват.
Кръвта и дъжда се сливат ...