6 февр. 2011 г., 12:20

Нощни мисли

1K 0 0

Kато ято

мисли ме нападат

в сянката

на тази нощ;

грабливи, мрачни,

не искат

да отлитат,

нe дават ми покой.

Потапят ме

и после ме изнасят

на брега,

откъдето

платноходка,

галена от вятъра,

ме поема –

побелелите ми мисли,

избистрени, изчистени

от нощното пътуване.

Със зората

мога вече да потъна -

изгубил последните си сили,

някъде във вихъра,

и вятърът

престана да издува

белите платна -

утихнал, отмалял

за тебе сън.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....