Нощни мисли

Kато ято

мисли ме нападат

в сянката

на тази нощ;

грабливи, мрачни,

не искат

да отлитат,

нe дават ми покой.

Потапят ме

и после ме изнасят

на брега,

откъдето

платноходка,

галена от вятъра,

ме поема –

побелелите ми мисли,

избистрени, изчистени

от нощното пътуване.

Със зората

мога вече да потъна -

изгубил последните си сили,

някъде във вихъра,

и вятърът

престана да издува

белите платна -

утихнал, отмалял

за тебе сън.