Нощни мисли
1K
0
0
Kато ято
мисли ме нападат
в сянката
на тази нощ;
грабливи, мрачни,
не искат
да отлитат,
нe дават ми покой.
Потапят ме
и после ме изнасят
на брега,
откъдето
платноходка,
галена от вятъра,
ме поема –
побелелите ми мисли,
избистрени, изчистени
от нощното пътуване.
Със зората
мога вече да потъна -
изгубил последните си сили,
някъде във вихъра,
и вятърът
престана да издува
белите платна -
утихнал, отмалял
за тебе сън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Всички права запазени
