15 янв. 2020 г., 11:16

Нощни мисли

1.4K 0 0

Градът уморен от жега е притихнал

навън отдавна падна мрак,

лежа в леглото си утихнал

лежа и размишлявам пак

 

Видения, мечти, тегоби,

пак връхлитат ме в нощта,

тежки мисли-мои роби,

пак пронизват мисълта

 

И питам се “Кога ще дойде края” ?

на този омагьосан кръг

Адът тук е, а къде е Рая ?

От него вяра аз откъснах. Стрък.

 

04.07.2003г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...