Нощни мисли
1.4K
0
0
Градът уморен от жега е притихнал
навън отдавна падна мрак,
лежа в леглото си утихнал
лежа и размишлявам пак
Видения, мечти, тегоби,
пак връхлитат ме в нощта,
тежки мисли-мои роби,
пак пронизват мисълта
И питам се “Кога ще дойде края” ?
на този омагьосан кръг
Адът тук е, а къде е Рая ?
От него вяра аз откъснах. Стрък.
04.07.2003г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Антонов Всички права запазени
