Jan 15, 2020, 11:16 AM

Нощни мисли 

  Poetry » Phylosophy
1083 0 0

Градът уморен от жега е притихнал

навън отдавна падна мрак,

лежа в леглото си утихнал

лежа и размишлявам пак

 

Видения, мечти, тегоби,

пак връхлитат ме в нощта,

тежки мисли-мои роби,

пак пронизват мисълта

 

И питам се “Кога ще дойде края” ?

на този омагьосан кръг

Адът тук е, а къде е Рая ?

От него вяра аз откъснах. Стрък.

 

04.07.2003г.

© Деян Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??