15 мая 2007 г., 12:46

Нощни пеперуди

1.4K 0 11

Отрязаните пръсти на нощта

отчаяно почукват по стъклата.

Рисуват пеперуди и листа

отрязаните пръсти в тъмнината.


Рисувайки, те сякаш претворяват

видяното във сънища измислени.

И бързайки, полека се стопяват,

белязвайки душите непочистени.


Превръщат във следи от нощи луди

прозорците - опушени и прашни.

Превръщат се във нощни пеперуди,

във погледи примамливо-опасни.


Нощта  без пръсти е осакатена.

Отдръпва се и бавно си отива.

Но чрез рисунките е  претворена

в танцуваща греховно самодива.


И бавно от деня ще избелеят

рисуваните нощни пеперуди.

Но пръстите отново ще успеят

да претворят в рисунки нощи луди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Позакъснял поздрав и от мен, Дарче!
  • "И бързайки, полека се стопяват,
    белязвайки душите непочистени..."

    Затрогващи до сълзи са тези непочистени души.Но както казва Ведрин - продължавай да рисуваш с поезия! Поздрави за искрените стихове!

  • Въздействащо е..., а това е най- важното... Ти с какво се отъждествяваш- с нощ или с пеперуда?
  • Харесва ми! Съвсем определено ми харесва!
  • Образно и красиво!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...