May 15, 2007, 12:46 PM

Нощни пеперуди

  Poetry
1.4K 0 11

Отрязаните пръсти на нощта

отчаяно почукват по стъклата.

Рисуват пеперуди и листа

отрязаните пръсти в тъмнината.


Рисувайки, те сякаш претворяват

видяното във сънища измислени.

И бързайки, полека се стопяват,

белязвайки душите непочистени.


Превръщат във следи от нощи луди

прозорците - опушени и прашни.

Превръщат се във нощни пеперуди,

във погледи примамливо-опасни.


Нощта  без пръсти е осакатена.

Отдръпва се и бавно си отива.

Но чрез рисунките е  претворена

в танцуваща греховно самодива.


И бавно от деня ще избелеят

рисуваните нощни пеперуди.

Но пръстите отново ще успеят

да претворят в рисунки нощи луди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Позакъснял поздрав и от мен, Дарче!
  • "И бързайки, полека се стопяват,
    белязвайки душите непочистени..."

    Затрогващи до сълзи са тези непочистени души.Но както казва Ведрин - продължавай да рисуваш с поезия! Поздрави за искрените стихове!

  • Въздействащо е..., а това е най- важното... Ти с какво се отъждествяваш- с нощ или с пеперуда?
  • Харесва ми! Съвсем определено ми харесва!
  • Образно и красиво!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...