15 июл. 2007 г., 09:47

НОЩНИ ПЕПЕРУДИ

678 0 7

Нощни пеперуди
                                                          на Яна       
Ще впивам поглед жаден
във черния простор
и таз звезда, която вечер падне,
ще бъде просто гаснещ метеор.

Многолунно и дълбоко е небето,
със свещите хаотично наредени,
осветяват дългия ни път,
на душите във вечност отнети.

А други заблудени нещастници
ще скитосват немирно земята,
ще забравят за нейното чудо -
че тя е всемогъща и свята!

А на други им е лесно,
раждат се с по два-три чифта крила.
Странно и възмутимо...
но това е кръговратът на света.

Нощни пеперуди...
може би са луди?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милица Игнатова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • БЛАГОДАРЯ !!! Това признание дълбоко ме разчувства!
  • НЕВЕРОЯТНА СИ!ИМА КАКВО ОЩЕ ДА СЕ ЖЕЛАЕ ПО СТРУКТУРАТА,НО СИ СИЛНО ВЪЗДЕЙСВАЩА!Понякога си мисля ,че не си това за което се представяш в личните си данни! Всичко твое прочетох и за мен си оставаш една ТАЙНА!
  • Милица,браво,мила!
    Поздарв за стиха!
  • Благодаря за хубавите думи!
  • Много ми хареса стихът ти, Милица! Поздрави!!!
    Имаш много хубави очи

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...