Нощно рондо
Нощно рондо
Ах, сладко е..., когато здрач е вън
и лирата на Еос трепка в сън...
Косата ми разплетена е вече,
а утрото пред нас е тъй далече.
И носи се от чашите ни звън...
Но свян проклет, отивай нейде вдън!
В гърдите ми забит е остър трън,
а роклята ми бавничко се свлече...
Ах, сладко е...
Над двама ни внезапно чу се гръм,
напомни ми отчаяна, че съм...
Леглото ми за нас постлано беше
и слънцето да ни изчака щеше,
но там застанал бе не мъж, а пън...
Ах, сладко е...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Асенова Все права защищены
, радвам се, че си се ободрила, до следващото твое предизвикателство!