НОЩТА
Колко тиха е нощта,
и скрива капките дъждовни,
а мракът в моята душа
изгнива от сълзите ми отровни.
Колко тиха е нощта,
нахранена от дневните брътвежи,
фаса хвърлям, и изсъсква във калта,
удавила един милион копнежи...
Колко тиха е нощта...
Само капките разяждат тишината.
и скрива капките дъждовни,
а мракът в моята душа
изгнива от сълзите ми отровни.
Колко тиха е нощта,
нахранена от дневните брътвежи,
фаса хвърлям, и изсъсква във калта,
удавила един милион копнежи...
Колко тиха е нощта...
Само капките разяждат тишината.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Серафимов Все права защищены
