НОЩТА
Колко тиха е нощта,
и скрива капките дъждовни,
а мракът в моята душа
изгнива от сълзите ми отровни.
Колко тиха е нощта,
нахранена от дневните брътвежи,
фаса хвърлям, и изсъсква във калта,
удавила един милион копнежи...
Колко тиха е нощта...
Само капките разяждат тишината.
и скрива капките дъждовни,
а мракът в моята душа
изгнива от сълзите ми отровни.
Колко тиха е нощта,
нахранена от дневните брътвежи,
фаса хвърлям, и изсъсква във калта,
удавила един милион копнежи...
Колко тиха е нощта...
Само капките разяждат тишината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Серафимов Всички права запазени
