Нощта преваля...
Нощта преваля. Спи безкраят.
Сама съм с будната си мисъл.
На масата ми съхне хлябът,
от вчерашни тегоби клисав.
А утрешните ми победи
са още сън недосънуван.
Ръката бърза да посее
в листа напиращите думи.
И лумват светове огромни.
Въртят се векове, еони...
От бъдещето литва спомен,
на миналото еква стона...
Денят око полуотваря.
Светулките под лист заспиват.
А сънищата - великани
до мравчени следи се свиват.
Но следващата нощ отново,
прекрачила през прага земен,
аз бъдещето ще си спомням
и ще сънувам пак победи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мима Иванова Все права защищены
