4 jul 2018, 23:45  

Нощта преваля... 

  Poesía
707 1 5
Нощта преваля. Спи безкраят.
Сама съм с будната си мисъл.
На масата ми съхне хлябът,
от вчерашни тегоби клисав.
А утрешните ми победи
са още сън недосънуван.
Ръката бърза да посее
в листа напиращите думи.
И лумват светове огромни.
Въртят се векове, еони...
От бъдещето литва спомен,
на миналото еква стона... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мима Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??