Нощта преваля. Спи безкраят.
Сама съм с будната си мисъл.
На масата ми съхне хлябът,
от вчерашни тегоби клисав.
А утрешните ми победи
са още сън недосънуван.
Ръката бърза да посее
в листа напиращите думи.
И лумват светове огромни.
Въртят се векове, еони...
От бъдещето литва спомен,
на миналото еква стона... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse