20 февр. 2005 г., 07:55

Нощта пристъпва 

  Поэзия
930 0 5

Нощта пристъпва, като блага монахиня
побрала в себе си неоновия цвят
на град, във който знам, че теб те има
прекръстен в мислите, макар и непознат.

Нощта пристъпва, в снежно бялата си роба,
а под аркадите на светъл необят
съм малко камъче на шлифера ти в джоба,
побрало жаждата на извори в сънят...

Нощата пристъпва, с нежен поглед на девица
и всички пориви до корен с нас крещят
А ти си слово ... Звезден наниз в огърлица
и всички думички от обичност трепят...

Нощта присъпва ... сетивата ни не спят ....

© Йоанна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??