Дойде нали? Дойде за да те вземе,

безропотно да те отдели от мен.

Кълнеше се, че само тя ще те отнеме

единствено завинаги от мен някой ден!

Ти знаеше, усещаше го просто,

но аз не вярвах, че ще се случи това.

Присмивах се над нещастието грозно –

била е тя по-силна и от любовта!

Дойде нали? Нощта се спуска бавно,

а тя те дърпа със своите ръце,

след тази нощ не ще има нищо трайно,

ще се пръсне от болка моето сърце!

В тази нощ, най-дългата от всички,

в нощта когато тя ще победи,

ще свърши всичко! Боже мой не вярвам,

че тя ще може да ни раздели!

Поглеждаш ме, сълзите ти се стичат

по студеното ти, бледнеещо лице,

не искаш да си тръгнеш ти, защото ме обичаш,

но никой смъртта не може да спре!

Дойде нали? Ти вече си отиваш,

тя взе те безропотно от мен,

във вечен сън завинаги заспиваш!

Какво ще правя аз от този ден?

Аз моля я да те върне, защото те обичам,

крещя и: ”По-добре мен вземи!„ 

Нощта дойде, ти вече си отиде!

Нощта, в която тя ме победи!