Носталгично
Проблясват звездите в небето мастилено,
в индигото тъмно на есенна нощ,
полека градът се отпуска и сънено
потъва на тихото в топлия кош.
Полюшва ни вятърът клони в стъклата,
припява приспивно и нежно дори.
Обичам те, Есен! Обичам те, Вятър!
И теб, Дъжд, обичам, когато валиш!
Защото ти, Есен, си пъстра и дъхава,
защото ти, Ветре, си мощен и див!
Душата ми пепел е топла и пръхкава,
ти, Дъжд, я възраждаш - за мен си красив!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Борисова Все права защищены
