Проблясват звездите в небето мастилено,
в индигото тъмно на есенна нощ,
полека градът се отпуска и сънено
потъва на тихото в топлия кош.
Полюшва ни вятърът клони в стъклата,
припява приспивно и нежно дори.
Обичам те, Есен! Обичам те, Вятър!
И теб, Дъжд, обичам, когато валиш!
Защото ти, Есен, си пъстра и дъхава,
защото ти, Ветре, си мощен и див!
Душата ми пепел е топла и пръхкава,
ти, Дъжд, я възраждаш - за мен си красив!
© Мария Борисова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
