Носталгично
Проблясват звездите в небето мастилено,
в индигото тъмно на есенна нощ,
полека градът се отпуска и сънено
потъва на тихото в топлия кош.
Полюшва ни вятърът клони в стъклата,
припява приспивно и нежно дори.
Обичам те, Есен! Обичам те, Вятър!
И теб, Дъжд, обичам, когато валиш!
Защото ти, Есен, си пъстра и дъхава,
защото ти, Ветре, си мощен и див!
Душата ми пепел е топла и пръхкава,
ти, Дъжд, я възраждаш - за мен си красив!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Борисова Todos los derechos reservados
