24 окт. 2012 г., 13:40

Носталгично

599 0 0

Не тъжи, любими мой,

за миналото ни предишно.

Дните изминати без мен не брой,

да се притесняваш е излишно.

 

Не спирай да вярваш във съдбата,

тя отново ще ни събере.

С теб ще бъда пак богата,

щом съберат се нашите светове.

 

Въпреки че прошарва ти се косата,

аз все още обичам те с плам.

Ти единствен си ми във сърцето и главата,

искам да те заведа във любовния си храм.

 

Не тъжи, любов, неземна,

отново ще   бъдем двама.

Без теб чувствам се непотребна,

изгаря ме носталгия голяма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пролетното момиче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...