24 окт. 2012 г., 13:40

Носталгично

601 0 0

Не тъжи, любими мой,

за миналото ни предишно.

Дните изминати без мен не брой,

да се притесняваш е излишно.

 

Не спирай да вярваш във съдбата,

тя отново ще ни събере.

С теб ще бъда пак богата,

щом съберат се нашите светове.

 

Въпреки че прошарва ти се косата,

аз все още обичам те с плам.

Ти единствен си ми във сърцето и главата,

искам да те заведа във любовния си храм.

 

Не тъжи, любов, неземна,

отново ще   бъдем двама.

Без теб чувствам се непотребна,

изгаря ме носталгия голяма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пролетното момиче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...