24.10.2012 г., 13:40

Носталгично

594 0 0

Не тъжи, любими мой,

за миналото ни предишно.

Дните изминати без мен не брой,

да се притесняваш е излишно.

 

Не спирай да вярваш във съдбата,

тя отново ще ни събере.

С теб ще бъда пак богата,

щом съберат се нашите светове.

 

Въпреки че прошарва ти се косата,

аз все още обичам те с плам.

Ти единствен си ми във сърцето и главата,

искам да те заведа във любовния си храм.

 

Не тъжи, любов, неземна,

отново ще   бъдем двама.

Без теб чувствам се непотребна,

изгаря ме носталгия голяма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пролетното момиче Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...