Не тъжи, любими мой,
за миналото ни предишно.
Дните изминати без мен не брой,
да се притесняваш е излишно.
Не спирай да вярваш във съдбата,
тя отново ще ни събере.
С теб ще бъда пак богата,
щом съберат се нашите светове.
Въпреки че прошарва ти се косата,
аз все още обичам те с плам.
Ти единствен си ми във сърцето и главата,
искам да те заведа във любовния си храм.
Не тъжи, любов, неземна,
отново ще бъдем двама.
Без теб чувствам се непотребна,
изгаря ме носталгия голяма.
© Пролетното момиче Всички права запазени