Oct 24, 2012, 1:40 PM

Носталгично

  Poetry » Love
595 0 0

Не тъжи, любими мой,

за миналото ни предишно.

Дните изминати без мен не брой,

да се притесняваш е излишно.

 

Не спирай да вярваш във съдбата,

тя отново ще ни събере.

С теб ще бъда пак богата,

щом съберат се нашите светове.

 

Въпреки че прошарва ти се косата,

аз все още обичам те с плам.

Ти единствен си ми във сърцето и главата,

искам да те заведа във любовния си храм.

 

Не тъжи, любов, неземна,

отново ще   бъдем двама.

Без теб чувствам се непотребна,

изгаря ме носталгия голяма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пролетното момиче All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...