Носталгично
Носталгично
Имам си и внук и внучка... далече в чужбина.
Вече шест години е така.
Идват си и аз ходя, ала до кога?
И до кога ще е така?
До кога ще си говорим в скайп?
До кога ще съм онлайн баба?
До кога? Питам, а отговор не получавам?
Едните са наблизо и е по-лесно някак си,
а другите на другия край на света - във Флорида.
И така от три години комуникираме само и
единствено в скайп, фейсбук...
Не зная ще доживея ли
деня на завръщането им!
Искам го, мечтая си, но... не вярвам!!!
Мечтите казват са... безплатни!
Защо и до кога ще е така?
Много български семейства са като мен...
и те желаят децата им да са си у дома.
Искат го, мечтаят си... и
дано да се случи, за да ни има!!!
За да останем! За да умрем тук
на родна, българска земя!
За да не се заличим като нация
и да живеем и работим
тук на родна, българска земя!
За да я има България и да пребъде!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цеца Тодорова Все права защищены
