9 сент. 2004 г., 20:34

Носталгия

Поэзия

1.5K 0 2

Вълна след вълна в ритъм нестроен,
синя вода меси с пяна брега.
Скалите с капки рисува прибоя
Няма те... с мен се сгоди пустота.

Цветните мигове бавно бледнеят.
Вятърът сресва косите и мислите.
Тъжно препуска през тях суховеят,
уморени изплуват полулъжи, полуистини.

Разум и ревност се борят жестоко.
Тепиха им - моето болно съзнание.
Смисъла търся край скалите и грохота.
Няма го...
Няма те...
Няма ме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

petinka67 (Петя Кръстева)

Хипо, очарова ме за стотен път!
Пишеш прекрасно!
Прегръщам те!

2007-06-29T17:43:40+03:00
РумиРайк (Руми)

Аз,като твоя пишеща сестра,ще ти кажа,че пишеш талантливо и вълнуващо.Сигурно и сам го съзнаваш ,но и аз зная, колко е важна подкрепата.

2004-09-11T01:04:05+03:00