Sep 9, 2004, 8:34 PM

Носталгия

  Poetry
1.5K 0 2
Вълна след вълна в ритъм нестроен,
синя вода меси с пяна брега.
Скалите с капки рисува прибоя
Няма те... с мен се сгоди пустота.

Цветните мигове бавно бледнеят.
Вятърът сресва косите и мислите.
Тъжно препуска през тях суховеят,
уморени изплуват полулъжи, полуистини.

Разум и ревност се борят жестоко.
Тепиха им - моето болно съзнание.
Смисъла търся край скалите и грохота.
Няма го...
                Няма те...
                                 Няма ме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хипо, очарова ме за стотен път!
    Пишеш прекрасно!
    Прегръщам те!
  • Аз,като твоя пишеща сестра,ще ти кажа,че пишеш талантливо и вълнуващо.Сигурно и сам го съзнаваш ,но и аз зная, колко е важна подкрепата.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...