8 авг. 2018 г., 00:24

Носталгия

589 0 0

Пиша за теб –

небе прекрасно с песни на чучулига, 

с облаци бели от памук. 

Слънчев лъч топъл ме милва, 

а после се скрива сякаш напук. 

 

Пиша за теб –

Гора зелена, райска

​​​​​​за хиляди същества подслон в уют. 

Голяма сянка ме прохлажда,

Но ето-започва да вали и тук.

 

Пиша за теб –

Море грамадно, необятно

с вълни, които ме отнасят оттук

към далечни места и фантазии,

но ето-приливът пак е тук.

 

Пиша за теб –

моят дом и детство минало,

със сладки тревоги и пакости.

Как в градината тичах глупаво,

но ето-сега бягат от там моите стъпки.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...