Носталгия

Пиша за теб –

небе прекрасно с песни на чучулига, 

с облаци бели от памук. 

Слънчев лъч топъл ме милва, 

а после се скрива сякаш напук. 

Пиша за теб –

Гора зелена, райска

​​​​​​за хиляди същества подслон в уют. 

Голяма сянка ме прохлажда,

Но ето-започва да вали и тук.

Пиша за теб –

Море грамадно, необятно

с вълни, които ме отнасят оттук

към далечни места и фантазии,

но ето-приливът пак е тук.

Пиша за теб –

моят дом и детство минало,

със сладки тревоги и пакости.

Как в градината тичах глупаво,

но ето-сега бягат от там моите стъпки.