18 дек. 2013 г., 22:01

Носталгия

549 0 6

Старата къща! Старият град!

Дъх на спомени! Полъх на хлад!

Галерия лица и гласове...

Носталгията властно ме зове!

Жадувам за сладките  аромати...

За цветовете и забравения вкус!

Да чуя гласове познати

в стария, раздрънкан автобус...

Да ме повикат със обичните слова...

Ще ми се случи ли? Възможно ли е това?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сигурно е така. Прочитам това и разбирам какво чувстват емигрантите. Да. Аз съм го писала. Това съм чувствала. Но го чувствам и сега. Аз съм мигрант от 25 години. Не съм се връщала... Извинявай! Все пак, в България съм! Какво пречи да отида?! Не мога. Всичко е различно!
  • Болката не минава, само преминава в спомените, спомените болят1
  • Миналата година възстанових някои връзки. Но.... някак ми е тъжно и празно. Не е същото. Животът с ония хора ми липсва.
  • Само дето вече изчезват раздрънканите автобуси, но пък ние, хората, все повече дрънкаме...
  • Отново го прочетох и отново изпитах същото. Благодаря ти!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...