Носталгия

Poesía

552 0 6

Старата къща! Старият град!

Дъх на спомени! Полъх на хлад!

Галерия лица и гласове...

Носталгията властно ме зове!

Жадувам за сладките аромати...

За цветовете и забравения вкус!

Да чуя гласове познати

в стария, раздрънкан автобус...

Да ме повикат със обичните слова...

Ще ми се случи ли? Възможно ли е това?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

goblenka (Маргарита Ангелова)

Сигурно е така. Прочитам това и разбирам какво чувстват емигрантите. Да. Аз съм го писала. Това съм чувствала. Но го чувствам и сега. Аз съм мигрант от 25 години. Не съм се връщала... Извинявай! Все пак, в България съм! Какво пречи да отида?! Не мога. Всичко е различно!

2020-06-08T20:44:11+03:00
palenka (П Антонова)

Болката не минава, само преминава в спомените, спомените болят1

2020-06-08T20:36:38+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Миналата година възстанових някои връзки. Но.... някак ми е тъжно и празно. Не е същото. Животът с ония хора ми липсва.

2020-06-08T20:27:29+03:00
palenka (П Антонова)

Само дето вече изчезват раздрънканите автобуси, но пък ние, хората, все повече дрънкаме...

2020-06-08T20:21:26+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Отново го прочетох и отново изпитах същото. Благодаря ти!

2020-06-08T20:11:37+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0