18 dic 2013, 22:01

Носталгия

  Poesía
552 0 6

Старата къща! Старият град!

Дъх на спомени! Полъх на хлад!

Галерия лица и гласове...

Носталгията властно ме зове!

Жадувам за сладките  аромати...

За цветовете и забравения вкус!

Да чуя гласове познати

в стария, раздрънкан автобус...

Да ме повикат със обичните слова...

Ще ми се случи ли? Възможно ли е това?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сигурно е така. Прочитам това и разбирам какво чувстват емигрантите. Да. Аз съм го писала. Това съм чувствала. Но го чувствам и сега. Аз съм мигрант от 25 години. Не съм се връщала... Извинявай! Все пак, в България съм! Какво пречи да отида?! Не мога. Всичко е различно!
  • Болката не минава, само преминава в спомените, спомените болят1
  • Миналата година възстанових някои връзки. Но.... някак ми е тъжно и празно. Не е същото. Животът с ония хора ми липсва.
  • Само дето вече изчезват раздрънканите автобуси, но пък ние, хората, все повече дрънкаме...
  • Отново го прочетох и отново изпитах същото. Благодаря ти!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...