Dec 18, 2013, 10:01 PM

Носталгия

  Poetry
550 0 6

Старата къща! Старият град!

Дъх на спомени! Полъх на хлад!

Галерия лица и гласове...

Носталгията властно ме зове!

Жадувам за сладките  аромати...

За цветовете и забравения вкус!

Да чуя гласове познати

в стария, раздрънкан автобус...

Да ме повикат със обичните слова...

Ще ми се случи ли? Възможно ли е това?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сигурно е така. Прочитам това и разбирам какво чувстват емигрантите. Да. Аз съм го писала. Това съм чувствала. Но го чувствам и сега. Аз съм мигрант от 25 години. Не съм се връщала... Извинявай! Все пак, в България съм! Какво пречи да отида?! Не мога. Всичко е различно!
  • Болката не минава, само преминава в спомените, спомените болят1
  • Миналата година възстанових някои връзки. Но.... някак ми е тъжно и празно. Не е същото. Животът с ония хора ми липсва.
  • Само дето вече изчезват раздрънканите автобуси, но пък ние, хората, все повече дрънкаме...
  • Отново го прочетох и отново изпитах същото. Благодаря ти!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...