Dec 18, 2013, 10:01 PM

Носталгия 

  Poetry
339 0 6

Старата къща! Старият град!

Дъх на спомени! Полъх на хлад!

Галерия лица и гласове...

Носталгията властно ме зове!

Жадувам за сладките  аромати...

За цветовете и забравения вкус!

Да чуя гласове познати

в стария, раздрънкан автобус...

Да ме повикат със обичните слова...

Ще ми се случи ли? Възможно ли е това?

 

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сигурно е така. Прочитам това и разбирам какво чувстват емигрантите. Да. Аз съм го писала. Това съм чувствала. Но го чувствам и сега. Аз съм мигрант от 25 години. Не съм се връщала... Извинявай! Все пак, в България съм! Какво пречи да отида?! Не мога. Всичко е различно!
  • Болката не минава, само преминава в спомените, спомените болят1
  • Миналата година възстанових някои връзки. Но.... някак ми е тъжно и празно. Не е същото. Животът с ония хора ми липсва.
  • Само дето вече изчезват раздрънканите автобуси, но пък ние, хората, все повече дрънкаме...
  • Отново го прочетох и отново изпитах същото. Благодаря ти!
  • Хубаво!
Random works
: ??:??