Носталгия
487
0
0
НОСТАЛГИЯ
А как ми липсват дните стари –
дни, изпълнени със смях,
когато бяхме с тебе двама, Лари,
и аз така прекрасно пях!
Аз пях, аз пях за тебе нашта песен
и гледах твоите очи красиви...
Но той, животът, не е никак лесен –
раздели ме със очите сиви...
Та вглеждам се аз днес в твоите очи.
В надежда търся спомените от преди.
Изричам тихо – "Недей, не ми пречи",
съдбата как само живота ни реди!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ане Лим Все права защищены
