Носталгия по лятото
Колко бързо си отиде лятото,
скри се слънцето, започна да вали
и облече се природата във златото,
над града се спуснаха мъгли.
Неусетно, с бързи вихрогони
покрай нас се настани студа,
листите обрули и подгони,
шеметно запрати ги в калта.
А на мене ми се тича боса,
край полето до узряло жито,
летни рокли още ми се носят,
искам да изляза на открито.
Кратък беше този летен блясък
и пропуснах много светлина,
много миди край морето, пясък,
много дни богати с красота.
скри се слънцето, започна да вали
и облече се природата във златото,
над града се спуснаха мъгли.
Неусетно, с бързи вихрогони
покрай нас се настани студа,
листите обрули и подгони,
шеметно запрати ги в калта.
А на мене ми се тича боса,
край полето до узряло жито,
летни рокли още ми се носят,
искам да изляза на открито.
Кратък беше този летен блясък
и пропуснах много светлина,
много миди край морето, пясък,
много дни богати с красота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дорика Цачева Все права защищены
