9 сент. 2005 г., 20:14
Носталгия по лятото
Колко бързо си отиде лятото,
скри се слънцето, започна да вали
и облече се природата във златото,
над града се спуснаха мъгли.
Неусетно, с бързи вихрогони
покрай нас се настани студа,
листите обрули и подгони,
шеметно запрати ги в калта.
А на мене ми се тича боса,
край полето до узряло жито,
летни рокли още ми се носят,
искам да изляза на открито.
Кратък беше този летен блясък
и пропуснах много светлина,
много миди край морето, пясък,
много дни богати с красота.
скри се слънцето, започна да вали
и облече се природата във златото,
над града се спуснаха мъгли.
Неусетно, с бързи вихрогони
покрай нас се настани студа,
листите обрули и подгони,
шеметно запрати ги в калта.
А на мене ми се тича боса,
край полето до узряло жито,
летни рокли още ми се носят,
искам да изляза на открито.
Кратък беше този летен блясък
и пропуснах много светлина,
много миди край морето, пясък,
много дни богати с красота.
© Дорика Цачева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Има още дни за нуди...Стягай се!
-
И на мен Доре, ми се носят още летните дрехи, толкова бързо отмина лятото. Споделям. Хареса ми!
-
Художничка и в поезията!!! БРАВО!!! Пожелавам ти да имаш "много дни богати с красота"!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
