Слънцето алено – руж тюркоазен сред здрача –
свети с искрящи куплети, усмихнато в мен.
Тази вечерница ми е съперница, знаци
прави да легна в леглото след юнския ден.
Свири в съня ми щурец и разсънва се мрака,
приказка баба луна за звездите плете.
Влак през полето притичва – морето го чака.
Дали са клетва за обич навярно и те.
Ехо от стъпки във пясъчна тръпка се крие.
Чу ли скалите как викат вълните на бис?
Там ме откри ти – сребриста и чиста. И ние
с нежност мечтите бродирахме в синята вис. ...