valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
30 дек. 2011 г., 16:30

Нова Година 

  Поэзия
633 0 3

Тя почука на входа с усмивка,

млада, хубава, сякаш е цвете.

До софрата ми с бяла покривка

размениха местата си двете.

 

Заблестяха елховите клони

от бенгалските звездни искрици.

Тя е тук като свята икона,

ще ми бъде година царица.

 

На надеждата сложи начало.

Да отпием за слуката всички.

Непорочна и приказно бяла,

грее тя като ярка свещичка.

 

Нека огъня благ да опазим,

нека Бог с доброта я ориса.

Днес усещам заряд на талази,

той превръща живота ми в смисъл.

 

Вдигам тост за това, че е тука,

че успях да я видя и нея.

Отворете, когато почука,

само с вяра добре се живее.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??