20 мар. 2025 г., 14:23  

Новата механа на Странджата

367 3 11

                      на новите хъшове 

 

Ха наляво, хем надясно, мили драги, сестри и братя!

В механата вече е тясно! "Не щем пари и богатство!"

 

Пак хайдушки песни пеем: бързо виното налейте!

Лъкатушим – неизтрезнели със римувани куплети...

 

Уж в Балкана щем да търсим стъпките на Ботев!

Знамена с паркетни влъхви: везаме сега живота.

 

Още сме и харамии – седнем ли на дума в механата...

И в нощта сънуваме, че сме хъшовете на свободата!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за онова, което споделяме с неприкрито огорчение,Довереница!
    Нищо ли не се е променено в манталитета и мисленето ни от времето на Христо Ботев и Иван Вазов?Може би,моето стихотворение е реплика на стихотворението на Ботев "В механата" и Вазовите "Немили-недраги"?...
  • Така си е. На маса сме и храбри и работни. И от мсичко разбираме...
  • Ивита,така ни е било писано:да живеем в "интересни времена"!
    Благодаря за коментара и оценката!
  • Ние сме срам за ония, които се жертваха, за да ни има!
    Поздравявам те, Приятелю!
  • Благодаря за Любими, Лидия!🙏

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...