И спомняш ли си в оня нощен ден –
Ноември, дъжд се сипеше с галони.
Ти седнал беше в 83 пред мен,
а тя до теб бе седнала и ти говори.
И слушаше я с любещ интерес,
а аз отзад се взирах във стъклото потно.
Дъждът валеше в яростен протест,
Небето се раздираше мълниеносно.
Опитвах се да чуя твоя нежен глас,
но явно се разбирахте без думи.
Зарових поглед в русата ти грива аз,
а по стъклото мокро сякаш падаха куршуми. ...