November rain
И спомняш ли си в оня нощен ден –
Ноември, дъжд се сипеше с галони.
Ти седнал беше в 83 пред мен,
а тя до теб бе седнала и ти говори.
И слушаше я с любещ интерес,
а аз отзад се взирах във стъклото потно.
Дъждът валеше в яростен протест,
Небето се раздираше мълниеносно.
Опитвах се да чуя твоя нежен глас,
но явно се разбирахте без думи.
Зарових поглед в русата ти грива аз,
а по стъклото мокро сякаш падаха куршуми.
И после слязох – ти не ме видя,
изгубих се във водната стихия.
И рейсът тръгна, а със него – ти и тя.
Останах под дъжда сама да гния.
Не си ли спомняш онзи зимен ден -
небето се тресеше от гърмежи.
Седях във 83, а ти пред мен,
но никой не можа да забележи.
03.1998
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© РоузМадърColdRevenge Всички права запазени
