25 июн. 2017 г., 15:10

Новите дрехи

580 1 11

И аз ще затворя очите си морни

дори да не искам това да се случи.

И няма да славя делата позорни

по чужди мегдани и пътища кучи.

 

Ще дойдат другари, за да ме обличат

и чист да ме пратят в простори вселенски.

Достатъчно много и те ме обичат

от наш'та дружинка с игрите махленски.

 

Приготвили тихо те новите дрехи,

ще свалят ми старите, нови е сложат.

Когато с последни и нови доспехи,

със мъка и сълзи по гръб ме положат,

 

тогава ще схванат в живота урока

с поуката днешна от ясна по-ясна:

за тялото дрехата все е широка,

а пък за душата е винаги тясна.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колич, аз разбирам че си се приготвил, ама защо така бе, човек? Не го мислѝ, няма да те пропуснат! Даже се е случвало и да забравят, за някой, като една моя баба - почина от старост, една седмица след 103-я си рожден ден.....Мъдра истина ти е финала и ни радвай още дълги години с творбите си! Поздрави и усмивки !
  • Благодаря на всички за затрогващите коментари и високите оценки! Благодаря,
    Приятели! Хубава лятна вечер№
  • Никоола, много мъдри стихове ни поднасяш! Желая ти още много години да го правиш!...
  • Опустошителен стих! Направо ме помете! Поздрави, Никола!
  • Изключителен финал! Браво, Никола! Вярвам, че в близките 20 години, ще ни радваш със стиховете си, бъди здрав и вдъхновен!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...