Новите дрехи
И аз ще затворя очите си морни
дори да не искам това да се случи.
И няма да славя делата позорни
по чужди мегдани и пътища кучи.
Ще дойдат другари, за да ме обличат
и чист да ме пратят в простори вселенски.
Достатъчно много и те ме обичат
от наш'та дружинка с игрите махленски.
Приготвили тихо те новите дрехи,
ще свалят ми старите, нови е сложат.
Когато с последни и нови доспехи,
със мъка и сълзи по гръб ме положат,
тогава ще схванат в живота урока
с поуката днешна от ясна по-ясна:
за тялото дрехата все е широка,
а пък за душата е винаги тясна.
© Никола Апостолов All rights reserved.
