на моите баба и дядо
Ако смъртта
е новото начало,
ще мога ли
живот да пожелая
за себе си?!
Тъй облачето бяло
пътека търси
някъде в безкрая
към Тебе, Богородице!
Прераждането
искам да ме слее -
не с височайшите особи,
не с лакеите,
а със сърдечни,
земни хорица!
Ще бъде сладък
всеки залък хляб
и всяка сутрин
гургулица ще ме буди!
И нека гледат
завистливо и учудено
на скромния ми,
спретнат къщен праг!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены